valia1771
371 results
Една от знаковите къщи в центъра на Бургас, в стил романтичен сецесион, обявена за паметник на културата, се рушеше и придобиваше все по-окаян вид. Построена бе в началото на миналия век от италиански архитект, допринесъл изключително много за модернизацията и западноевропейския вид на бързо развива ...
  796  25 
Разкажи ми, море,
колко тайни в сърцето си носиш,
ти си тук с векове,
аз за малко, но с много въпроси.
Разкажи ми поне ...
  1147  11  20 
Люба притежаваше закачлив и заразителен смях, който караше мъжете да се обръщат, а жените да я гледат злобно и да я одумват. Имаше нещо предизвикателно в него, съчетано с наивност и искреност, което разбунваше пуританските духове. Смехът ù внезапно отекваше в болницата, където работеше като медицинс ...
  1114 
В петък всичко ще бъде наред,
тази седмица все ще приключи,
може би пак ще стана поет,
може и чудеса да се случат.
В петък вечер покривки блестят, ...
  809  14 
Прибраха щурците цигулките,
изсвирили летния валс,
последното ято светулки
изчезна във нежен каданс.
Есен във пъстра позлата ...
  616 
Роки има ден рожден,
само че не знае,
скача весело край мен,
все му се играе.
Купих му от мола днес ...
  983  10 
Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...
  865  18 
Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...
  2299  12  27 
1.
Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...
  867 
Този влак е невидим, безшумно пълзи
по безкрайните релси на мъката,
той е пълен догоре с безгрижни души,
спира само на гара Разлъка.
И се движи без план, без посока дори, ...
  1712  12  20 
Няма смисъл, Любов, всичко свърши
за какво си дошла, за кога,
хвърчилата в килера са скършени
с разпокъсани звездни платна.
Искаш пак да започнем отново ...
  1926  19  29 
Денят, във който здравецът изсъхна,
мушкатото се сви и посивя,
бе онзи ден, когато мама тръгна
и аз се случих малка и сама.
И бързо трябваше да пораста, ...
  1555  12  16 
Не е щастлив със Мери Шаро
в колибата "Сецесион",
очите все навън му шарят:
"Ах, тази рижа е бонбон!"
В душата му е цветно, лятно ...
  851  10 
Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се ...
  1029  14 
Стояха пред входа на операта хванати за ръце, гледаха се влюбено и не искаха да се разделят. Той – висок и едър, в Христова възраст, готов за генерални промени в живота си, тя – крехка и нежна като японска статуетка, студентка в горните курсове на медицината, с дълги спуснати до раменете кестеняви к ...
  1629  15 
Владо Биков, по прякор Професора, собственик на престижна строителна фирма, малко над четиридесетте, младолик и добре сложен, паркира с елегантна маневра Аудито между два лъскави джипа пред хоспис „Оазис“. Изгаси двигателя на колата и издърпа ключа с тежка сребърна висулка, изобразяваща небостъргача ...
  1485  10 
Трудно ми е да пиша за свободата поради две основни причини. От една страна не бих искала да изпадна в обяснителен режим на клишета, че свободата е състояние на духа, че е различна за всеки и еднаква за всички и т.н., и по този начин да отегча читателите. Другата причина е много по-сериозна, защото ...
  2145 
Тази криза на Късната пролет
ще я вкара в големи разноски,
рови нета за чартърен полет,
търси кредит – ще връща на вноски.
Вече знае – веднъж се живее, ...
  1121 
Eдин приятел ме предаде,
а друг сълзите ми изтри,
понякога светът е гаден,
понякога любов вали.
От щанда шарен на живота ...
  1220  12 
„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. ...
  1399 
Всички обичаха малкия Сашко от Веселата уличка на крайморското градче. Курортистите, които го заглеждаха и му се усмихваха, не знаеха, че той беше роден и израснал пред очите на собствениците на шарените и претрупани с евтини стоки сергии. Негова осиновителка беше украинката Рита, която държеше мага ...
  1180  11 
Ще ми липсва този свят
със слънчевите си градини,
с вълшебния си аромат
на пролет, лято и смокини.
Не искам светлина в тунел, ...
  2090  25 
Сиви облаци влачат тъга
по смълчания свод на небето,
неми птици рисуват с крила
пътя южен останал в сърцето.
Есента пак пристигна сама, ...
  1104  19 
- Здрави сърца за счупени заменям, здрави сърца за счупени заменям! – един старец носил огромна торба на гърба си. Хората се стичали от всички страни и го гледали стъписани:
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от къ ...
  1064  14 
Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...
  1106  12 
Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...
  1127  12 
По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...
  1360  15 
Слънцето бълваше лава гореща
сякаш преяло със жар,
мама лежеше морна и тежка,
понесла сто зими товар.
После замина. Качи се на влака ...
  835  11 
Няма нищо в този дъжд,
напразно вън душата си излива,
а носеше усещане за мъж
и правеше тъгата по-красива.
Октомври е. Нормално да вали. ...
  1603  23 
Не ти хареса градския живот,
веднъж не хапна кроасан с охота,
обичаше си селския компот,
но сливи не растат на теракота.
И чергите донесени с мерак ...
  823 
- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...
  1887  26 
Залезът лениво разхлаждаше краката си в океана, когато някаква светкавица просветна иззад гърба му. Обърна се и инстинктивно присви очи от дразнещата и неестествена светлина, която го заля. Беше онази досадница Зората.
- Здравей, мързеливецо! Как си?
Залезът се намръщи. Не обичаше да му вменяват чуж ...
  1139 
Чакай малко, поспри,
ти за коя любов ми говориш,
за онази със сини очи,
на която светът е покорен.
Тя ухае на страст и лъжи, ...
  1007  17 
Препъвам се на утрото на прага
и търся лъч надежда да се хвана,
но обръчът на нищото ме стяга
и знам, че няма смисъл да остана,
че празно е на делника менюто ...
  1070  23 
Вчера вярвах в щастливия край,
даже в някакво светло начало -
всяка приказка почва през май
и мечтите разцъфват във бяло.
На съдбата щастливия код ...
  1288  25 
Минават всичките през нея
с огромни лъскави пакети,
невидима е, те се смеят,
от коледния дух обзети.
Последен вход мете Козета ...
  1117  17 
Студено е, татко, измръзнахме вкъщи,
имаме парно, лукс дограма,
духащи печки, климатик също,
но няма я твоята печка-мечта,
която бумтеше във тежките зими, ...
  2229  43 
Не стигна лятото. Изтече
през пръстите широки на мечтите,
гримираните със надежда вечери,
безцелните разходки край скалите.
Не ми достигна с мъничко морето ...
  1482  24 
Стига вече, мили Шаро,
трети ден лежиш,
само виеш на умряло,
не ядеш, не спиш.
Не тъгувай, мили Шаро, ...
  2144  48 
Лятото този безгрижен летовник
разпуска на плажа във бара,
носи разгърдена риза без потник,
поръчва си вечност с кампари.
Зад тъмните цайси шарят очите, ...
  1121  29 
Random works
: ??:??