Един велик войник
Силен шум... Непрестанен хаотичен шум.
В миг почти тишина,а после - после гръм.
Ето - отново падат няколко жертви клети.
В черното небе една птица няма - хвърчат
безброй огнени, унищожителни ракети.
Купища от трупове в пози ужасни, мъртвешки,
за тези тук, ех, няма сълзи и въздишки тежки.
Мъртви са едва от час, вече безполезни лежат,
над тях прелитат-танцуват самолети - кръжат,
а на бойното поле, мъртвите бързо се множат.
Лудо сирена бясно крещи, раздира въздуха,
сее тревога, страх в безумни, изплашени очи,
невиждащи, ослепели от умора и от уплаха.
Погледите бързи търсят място да се скрият,
но къде, по дяволите, къде ще го открият?!
Кожата е с мирис на барут пропита, кална,
а пулсът - забързан вдига облак от прахта -
свири песен страшна, тъмна, сиво-фатална.
Музика без звън на китара - нежни струни,
без вдъхновение, без ясна мисъл витална...
Ръце, сковани от студа на тежкото оръжие...
треперят, а прицелът танцува грозен танц...
Чакаш за секунда покой - погалваш спусъка -
ти, герой!
А след малко - ето я и съдбата (толкова позната)
Легнал на земята - земя, напоена с ръжда и кръв -
сбогуваш се с живота : „Ех, живот какъв!"
А в небето там, високо, лъч един прокрадва се
между черни, гъсти, надвиснали кълбета дим.
За миг затваряш пламнали очи - тихо е и топло е,
а вечността своя път посочва...
А сега накъде? - Небосводът ясен теб зове...
Сбогом, приятелю войник - ти - най-велик !!!
© Ан All rights reserved.
