Dec 31, 2008, 6:35 PM

Единствен

  Poetry
644 0 3
Единствен


Ти и твоите очи кафяви,
които никой не ще забрави,
не ми давате миг покой дори
и умът ми все за вас си мисли.

Как се случи аз дори не разбрах,
но радвам се, че с теб се запознах.
Толкова мил и лъчезарен си,
че изпълваш ме даже с мечти.

Как го правиш само ми кажи.
Как така обсебваш всички мисли?
Когато си затворя очите,
ти отразяваш се в сълзите.

Искам все да бъдеш близо до мен
всяка секунда, минута и ден.
Ти, даващ смисъл на всичко тук,
ти - единствен и кратък, шепот и звук.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...