Dec 31, 2008, 6:35 PM

Единствен

  Poetry
645 0 3
Единствен


Ти и твоите очи кафяви,
които никой не ще забрави,
не ми давате миг покой дори
и умът ми все за вас си мисли.

Как се случи аз дори не разбрах,
но радвам се, че с теб се запознах.
Толкова мил и лъчезарен си,
че изпълваш ме даже с мечти.

Как го правиш само ми кажи.
Как така обсебваш всички мисли?
Когато си затворя очите,
ти отразяваш се в сълзите.

Искам все да бъдеш близо до мен
всяка секунда, минута и ден.
Ти, даващ смисъл на всичко тук,
ти - единствен и кратък, шепот и звук.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...