31.12.2008 г., 18:35 ч.

Единствен 

  Поезия
452 0 3
Единствен


Ти и твоите очи кафяви,
които никой не ще забрави,
не ми давате миг покой дори
и умът ми все за вас си мисли.

Как се случи аз дори не разбрах,
но радвам се, че с теб се запознах.
Толкова мил и лъчезарен си,
че изпълваш ме даже с мечти.

Как го правиш само ми кажи.
Как така обсебваш всички мисли?
Когато си затворя очите,
ти отразяваш се в сълзите.

Искам все да бъдеш близо до мен
всяка секунда, минута и ден.
Ти, даващ смисъл на всичко тук,
ти - единствен и кратък, шепот и звук.


© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??