Sep 18, 2007, 4:49 PM

Единствен шанс (Една тъжна история)

  Poetry » Love
1.1K 0 2

                        Ако днес се срещнем случайно,
                    дали ще си спомниш за мен?
                       Как ме обичаше безкрайно
                    и от моята невинност бе запленен.

                  А дали ще си спомниш за тежката раздяла,
                   за болката от изгубената любов,
                 а след нея, една надежда снежнобяла,
                    ти сякаш бе за втори шанс готов.

                 А сети ли се, че тогава ме излъга?
                  Ти вече беше избрал,
                  да не бъда повече твоя любима,
                  да си вземеш обичта, която бе раздал.

                  Много дълго страдах за тебе,
                много време сърцето ме боля
                  и все не проумявах,
                  как всичко се оказа глупава лъжа.

                Молех се всеки земен ден
                да си спомниш за мечтите ни,
                 отново да се влюбиш в мен
                 и пак да се слеят съдбите ни.

               Така и не се получи,
                 ти намери щастието при нея.
              Човек от грешките се учи
               и накрая разбрах, че няма да успея.

                И поех сама в своята поскока,
                 отново се влюбих, страдах, мечтах.
                  Други се увличаха по мене,
                 но истински обичана не бях.

               Вината не спря да ми тежи,
                 като ледена, дяволска прокоба.
               Тя сърцето ми унищожи
                 и превърна всичко в ужасна злоба.

                  След мене ти намери желаното щастие,
                   а аз живота си провалих
                    и сякаш аз приех твоето страдание
                     и на изкуплението се посветих.

                   И дано да се окаже лъжа,
            че не можем едновременно да сме щастливи,
             че аз цял живот трябва да изкупвам тази вина,
            че с теб са свършили всички моменти красиви.

                Ти така и не успя да ми простиш,
              аз така и не опознах твоята душа.
                Сега спокоен в своя път вървиш,
                  а аз страдам по изгубена мечта.

                И накрая запомни едно -
        може би някой ден и аз ще съм щастлива,
          но никога няма да си простя,
           че прогоних от сърцето ти любовта!

На Б.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...