(Синът на Ана Каренина пише на майка си.)
Здравей, мамо,
Пиша ти, просто защото съм сам.
А ти ме разбираш, защото си също сама.
Тук капят листа, но защо този грохот голям?...
Дали са листа... или камъни в черна тъма...
На газена лампа съм. Сенките – околовръст.
Във кръг светлина съм затворен от черния страх.
Не мога да мръдна, не мога и чай да сваря.
И падат ли, падат проклетите тежки листа...
Мастилото плахо попива във листа ми бял.
Жълтеещо бял. Като теб, като теб онзи път. ...