Единствена
(Синът на Ана Каренина пише на майка си.)
Здравей, мамо,
Пиша ти, просто защото съм сам.
А ти ме разбираш, защото си също сама.
Тук капят листа, но защо този грохот голям?...
Дали са листа... или камъни в черна тъма...
На газена лампа съм. Сенките – околовръст.
Във кръг светлина съм затворен от черния страх.
Не мога да мръдна, не мога и чай да сваря.
И падат ли, падат проклетите тежки листа...
Мастилото плахо попива във листа ми бял.
Жълтеещо бял. Като теб, като теб онзи път.
Ти беше красива тогава, със лекия шал...
Красива ми майчице... Страшна ли е любовта?
Ти гледаше мен, ала виждаше нещо през мен.
Граф Вронски ли виждаше, мамо, с очи и с душа?
Или пък смъртта? Само тя не е плод забранен,
робиньо на всички красиви и грешни неща.
... Газта ми догаря. И светлата ми самота
след малко ще легне във мрак, ослепяла съвсем.
Добре, че успях да ти драсна два реда сега.
Щях друго да казвам, но... мисля, че няма значение.
Поисках да пиша, защото съм толкова сам.
И нямам надежда – порути се храмът във мен.
Ти, моя единствена майчице, моя звезда,
прости ми, но... нямам си друга Ана Каренина!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
