(Синът на Ана Каренина пише на майка си.)
Здравей, мамо,
Пиша ти, просто защото съм сам.
А ти ме разбираш, защото си също сама.
Тук капят листа, но защо този грохот голям?...
Дали са листа... или камъни в черна тъма...
На газена лампа съм. Сенките – околовръст.
Във кръг светлина съм затворен от черния страх.
Не мога да мръдна, не мога и чай да сваря.
И падат ли, падат проклетите тежки листа...
Мастилото плахо попива във листа ми бял.
Жълтеещо бял. Като теб, като теб онзи път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация