Sep 30, 2009, 12:33 AM

Единственото, което ми остави

  Poetry » Love
954 0 1

До мен не бе, когато страдах,

ти за страданието ми дори и не разбра.

Безмълвна аз стоях и чаках,

но бавно болката се впи във моите ребра...

 

И  нито стон случаен,

ни дума не промълвих аз.

Отдавна пътят ни окаян

се превърна в бездна между нас.

 

Опорочи ти всичко свято,

на всичко съкровено си изневери...

И моят свят потъна в блато...

от спомените то нека изгори...

 

Уверих се - ти не можеш да обичаш,

за теб това е просто ежедневна дума

и не се съмнявам - всяка заблуждаваш,

че за теб е тя  неповторима...

 

Заблуждаваш се, че всичко можеш,

но си слаб дори пред простите неща!

Зад маските си подли ти прикриваш...

своята жалка и повърхностна лъжа...

 

А в обърнатите ти представи,

аз и капка мъжество не долових.

Единственото, което ми остави,

е съжалението ми във този стих...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тинка Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...