Aug 30, 2015, 5:35 PM

Една душа 

  Poetry » Love
441 0 5

                                                               Една душа

 

 

Една душа с хиляди въпроси

до безкрайност ще се скита.

Тихите ù стъпки ще се носят.

Ти позна ли я? Подай ръка!...

Аз поднесох ти живот,

ти научи ме как да го живея.

Питам те болката награда ли е?

Какво е обич? Какво е целувка?

От къде започват и завършват те?

Сълзите ми са във  всички дъждове.

Благодаря ти любов моя!

Ти влезе в моето сърце на на пръсти,тихо,

а с пролетният вятър ти нахлу, 

със замах ме събуди за живота,

показа ми как прави се гнездо.

Ежедневната усмивка е красива,

пленяващ е твоя смях.

Остави ме да те обичам силно.

Моята любов се разлиства,

нека да стане тя дърво,

под сянката му да поседнем,

гледайки се в очите да говорим

за любовта,

за сърцата и страстта.

Затворила очи, ще чувам смехът ти

и гласът  ти, който ме пленява.

Да дочакам изгрева щастлива,

до топлото огнище да заспивам,

в скута ти под твоята нежност.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??