Една душа
Една душа
Една душа с хиляди въпроси
до безкрайност ще се скита.
Тихите ù стъпки ще се носят.
Ти позна ли я? Подай ръка!...
Аз поднесох ти живот,
ти научи ме как да го живея.
Питам те болката награда ли е?
Какво е обич? Какво е целувка?
От къде започват и завършват те?
Сълзите ми са във всички дъждове.
Благодаря ти любов моя!
Ти влезе в моето сърце на на пръсти,тихо,
а с пролетният вятър ти нахлу,
със замах ме събуди за живота,
показа ми как прави се гнездо.
Ежедневната усмивка е красива,
пленяващ е твоя смях.
Остави ме да те обичам силно.
Моята любов се разлиства,
нека да стане тя дърво,
под сянката му да поседнем,
гледайки се в очите да говорим
за любовта,
за сърцата и страстта.
Затворила очи, ще чувам смехът ти
и гласът ти, който ме пленява.
Да дочакам изгрева щастлива,
до топлото огнище да заспивам,
в скута ти под твоята нежност.
© Йонка Янкова All rights reserved.
