Сеща се за мен само когато е сам,
а аз какво да му дам,
себе си ли да продам?
Отрича пред другите, че може да обича,
а пред мен се зарича,
че винаги ще ме обича
и че на самота никога повече няма да ме обрича.
Какво печели със това да наранява?
Нима по този начин за себе си забравя
и себе си от мен спасява?
Не казва с коя си ляга
и през нощ към мен ръце протяга.
Нима си мисли, че може да ме има, щом реши,
щом изчезва за миг, нима ще се заличат и всичките лъжи,
нима няма да потекат повече сълзи.
Една е самотата и от нея боли!
© Полина Петкова All rights reserved.