Една история
Началото...
Цял живот без дом
сърцето ми се скита,
лута се, залита, пада,
но пак полита
да търси любовта.
А когато дом намери,
мислите изплуваха,
пробиха тъмнината
и претвориги с душата
в страстен стих, в мига
поднесла му съдбата.
После...
Всичко беше
тъй прекрасно
и нощите, и дните,
и утрото във тях,
И приказката бяла
на мечтите,
и туптящото сърце
в гърдите,
и телата в бяс,
и хаоса на дните
укротен бе
в дива страст.
Накрая...
Появи се желанието,
да захвърлим старото,
нов живот да изградим,
но... не помислихме,
за тях - хората до нас,
които с това ще нараним.
И стана страшното,
не можем да решим -
миналото да захвърлим
или любовта да изоставим,
в името на правото,
семейството да не рушим.
П. П.
А какво ще правим
с болката и мъката,
които това ще причини?
Да я дадем на тези,
от старите си дни
или за себе си отново
в сърцата да запазим?
© Йордан Малинов All rights reserved.
