Една жена ме води във сърцето си,
а друга през мъгла и пустота,
една ме гали нежно с ветровете си,
а друга ме захвърля в бурята.
Една ме обладава само с думи,
а друга с думи мислите краде.
И няма вече нищо помежду ни,
което да ни свърже.
И разделям се на две.
А тази ме събира тихомълком,
не грачи за бижута и пари,
но помни кой съм и на всеки ъгъл -
прехвалва ме на следващи зори.
© Тони Колев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
