Една любов,а колко много болка!
Една любов, а езеро сълзи!
Една надежда рухнала и толкоз!
Една жена, а хиляди лъжи!

И тази нощ ще бъда пак със нея.
Бутилка вино в кадифе от мрак.
През деня за чашата копнея!
Чакам вечерта да дойде пак.

А после ни поема тишината,
в ласкава прегръдка ни държи
до сутринта щом скрие се луната,
и избледнеят нощните звезди.

Бутилката на масата ме чака
докосната от първите лъчи
На дъното и, скрили се от мрака,
проблясват капчици като искри!

Две чаши като два отделни бряга,
една за теб, а другата за мен
от светлината искат да избягат,
докат' отмине идващият ден!

Когато пак настъпи тъмнината,
ще бъдат пак със мене до зори!
Със вино ще е пълна пак едната,
а другата със моите сълзи!