Oct 7, 2007, 1:04 PM

... една любов през септември...

  Poetry
4.4K 0 10
С хладен дъх септември ме обгръща,
довел със себе си дъждовни дни...
Но сгушвам се до тебе вечер вкъщи
и сякаш на света сме сам-сами...
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември - хладен и надменен,
не ще ми вземе теб и любовта...
Дори да се опитва - той е само
едно дъждовно, облачно дете,
а ти, момче, си моят летен вятър...
Ти слънце си над тихото море...
... И също като слънце ти ме топлиш
и караш ме да бъда по-добра...
... И също като вятър се закачаш
и нежно рошиш моята коса...
И знам, че нищо няма да ми вземе
теб, мое мило слънчево момче...
и нито този, нито друг септември
ще може обичта ми да възпре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...