7 oct 2007, 13:04

... една любов през септември...

  Poesía
4.4K 0 10
С хладен дъх септември ме обгръща,
довел със себе си дъждовни дни...
Но сгушвам се до тебе вечер вкъщи
и сякаш на света сме сам-сами...
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември - хладен и надменен,
не ще ми вземе теб и любовта...
Дори да се опитва - той е само
едно дъждовно, облачно дете,
а ти, момче, си моят летен вятър...
Ти слънце си над тихото море...
... И също като слънце ти ме топлиш
и караш ме да бъда по-добра...
... И също като вятър се закачаш
и нежно рошиш моята коса...
И знам, че нищо няма да ми вземе
теб, мое мило слънчево момче...
и нито този, нито друг септември
ще може обичта ми да възпре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...