Jan 13, 2008, 11:48 PM

Една (не)приказна реалност

  Poetry
890 0 4

Отдавна принцовете ослепяха.Принцесите - съвсем не са принцеси,че сто години никой днес не чака,за да целуне и да си даде адреса.Отдавна феите са без поръчки,ловецът днес е жертва на Снежанка,по складовете - куп вълшебни пръчки,джуджетата - подремват си на сянка.Кристалните пантофки се намиратна килограм в търговската ни мрежа,но Пепеляшки трудно се откриват,с желние да ги премерят.Вървя по улицата и не виждамконе и ризници да са на почит...И не търсете Котарака в чизми -сега е под надгробна плоча.Да се надявам, даже и не смея,детето ми да вярва в чудесата.Отивам да го споделя със змея,и с великана - трима да поплачем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих!
  • Невероятно хубаво...! ах тези приказки...
    хубаво е ,че ги има...вярвай в чудесата...
    с обич,Марияна.
  • Колко болезнено реално и неприказно, Мариянка! Присъединявам се към групата ..на плачещите! Ах, как ми се иска и децата и възрастните да вярват в чудеса! Поздравявам те за страхотния стих..и ти пожелавам една вълшебна седмица!!!
  • страхотно е !!! Бравооо

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...