13 янв. 2008 г., 23:48

Една (не)приказна реалност

891 0 4

Отдавна принцовете ослепяха.Принцесите - съвсем не са принцеси,че сто години никой днес не чака,за да целуне и да си даде адреса.Отдавна феите са без поръчки,ловецът днес е жертва на Снежанка,по складовете - куп вълшебни пръчки,джуджетата - подремват си на сянка.Кристалните пантофки се намиратна килограм в търговската ни мрежа,но Пепеляшки трудно се откриват,с желние да ги премерят.Вървя по улицата и не виждамконе и ризници да са на почит...И не търсете Котарака в чизми -сега е под надгробна плоча.Да се надявам, даже и не смея,детето ми да вярва в чудесата.Отивам да го споделя със змея,и с великана - трима да поплачем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
  • Невероятно хубаво...! ах тези приказки...
    хубаво е ,че ги има...вярвай в чудесата...
    с обич,Марияна.
  • Колко болезнено реално и неприказно, Мариянка! Присъединявам се към групата ..на плачещите! Ах, как ми се иска и децата и възрастните да вярват в чудеса! Поздравявам те за страхотния стих..и ти пожелавам една вълшебна седмица!!!
  • страхотно е !!! Бравооо

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...