Една прашинка щастие
Една прашинка щастие
погали нежно устните
сред разцъфтели теменужки.
И в този миг разбрах, че
да си щастлив изкуство е,
а всичко друго е наужким.
Затичах поглед с вятъра,
окъпах се в зеленото,
повярвах в песента на птиците.
Усмихнах се в театъра,
разпуснах в мен родеото,
със слънце шашнах синоптиците.
Сега във прах съм цялата,
разкихана от щастие,
дребнаво вдъхваща прашинки.
Старее бавно тялото,
но всеки нов ден празник е!
Със радост срещам ви, годинки!
© Люсил All rights reserved.
Петинка, Ангел, Забравена, Деси - благодаря ви, че бяхте тук!
