BG-bodil

82 results

Училищно 🇧🇬

Имам толкова умен живот! Да се знае!
Ден през ден ми предава уроци, уроци...
А пък други животи свенливо си траят
и си трупат връз ризите пороци, пороци...
Ето вчера, например, какво ме научи ...
934 1 3

В есенен плик 🇧🇬

Върху листа на кестени писмо ще ти напиша.
Ще драска пръстите ти, докато разлистваш,
но рани ще превързвам и лекувам в есен златна,
покрила с медни лúсти семена, които ще пораснат.
Върху кора на дъбове писмо ще ти напиша. ...
1.2K 15

Прашна буря 🇧🇬

Когато диви коне разтреперят прах в погледа
и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,
във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,
а небето разперен чадър за въздишки си носи...
Когато плачат звездите във угаснали пламъци ...
1.2K 8

Навсякъде скрита 🇧🇬

Потърсù ме в дъжда.
В тишината на шепотно постоянство,
във тактуване нервно по ламарината
или в тропот на чисти сълзи.
Аз - в едно с вятъра, ...
1.5K 19

За да те спася, Сърце 🇧🇬

Тихо плачеш. Като раковина ограбена.
Нямо съдиш, че изтръгнах от теб
морски шепот, на който ти вярваше,
глас безпътен от мъртви вълни...
Беше пълна, но хвърлена, изоставена ...
1.2K 6

Любовен роман? 🇧🇬

Историята май познава тази книжка.
Разбира се, че е различна! /нищо ново.../
Различен поглед, трепет и въздишка,
сърцето от любов тежи като олово.
Приемни и корони, принцове, каляски! ...
1.1K 11

Вятърно момиче /бях/ 🇧🇬

Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си, ...
1.1K 17

Обещай ми, Листо 🇧🇬

Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми - ...
1.1K 19

Гримирана в образ 🇧🇬

/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
1.3K 8

Сватбена клетва 🇧🇬

Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,
да прегърна онзи цвят на изплакана рана.
Ще покрия с целувки от вятър лицето ти
и завинаги дъждовна вода ще остана.
Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти, ...
2.8K 15

Сянка (На дъщеря ми) 🇧🇬

Една ръка, изцапана от листопади,
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност, ...
1.4K 15

Да горят спомени 🇧🇬

Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна! ...
1.2K 17

Есенен натюр/не/морт 🇧🇬

Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...
1.6K 21

Игри за големи 🇧🇬

Във сърцето на моя си ден
/онзи, който единствено имам/,
любопитно поглеждам към мен,
с интерес на момиче със фиба.
Късам радост над живи цветя ...
1.3K 14

Различно от смърт 🇧🇬

И изправена в нищото, там,
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
и дали под краката ми път е.
Днес, разперила силно ръце - ...
1.2K 19

Дефибрилация 🇧🇬

Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...
1.5K 16

Ще простиш ли поезията ми 🇧🇬

Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна? ...
1.2K 21

Между нас тримата 🇧🇬

Тя е всичко, което очите ти виждат,
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете, ...
1.3K 24

Една прашинка щастие 🇧🇬

Една прашинка щастие
погали нежно устните
сред разцъфтели теменужки.
И в този миг разбрах, че
да си щастлив изкуство е, ...
2.1K 22

Разсеяната майка на настоящето 🇧🇬

Миналото из ведро ме заля...
Като възторг от успеха на първата крачка,
като депресия след първото публично падане.
В коридорите му вървя.
И усещам се като в хватка на иронична закачка, ...
990 16

Между Рай и Рай 🇧🇬

По поля от натежало, златно жито,
в аромата на пукнали, горещи липи,
от море нацелувано, от дъжд недопито,
в мене учи се сърце да тупти.
Черноземни бразди по косите рисуват, ...
2.1K 21

Уроци по контраст 🇧🇬

Обява:
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина. ...
1.4K 24

Преглътнато време 🇧🇬

/посветено на верния ми приятел/
Вече няма причина навън да вали.
Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.
Вдишах - с него да изпълня гърди...
застоелият дъх на топлина ме замая. ...
1.3K 26

* * * 🇧🇬

В стачка съм.
Сигурно всички тук забелязаха
виковете във мен как белязаха
ритъма на стиха ми с безредие,
редовете с по едно междуредие… ...
1.1K 21

Дървото и заблудата 🇧🇬

Ще те преборя! Вярвай! Отново!
Възлюблена моя сърдечна заблудо.
Дърво съм и младо, и още сурово,
огъва ме всеки твой вятър за лудо.
Но в жилите бързат реки от живот, ...
2.1K 29

Капки върху паяжина 🇧🇬

Искам да кача тази нощ на хвърчило,
да я преживея с радостен, детски възторг,
да я издухам с елегантен замах на ветрило,
да я излея до капка в поетичен поток.
А тя ме дразни като тополен пух в гърлото... ...
2.3K 33

Отложено настояще 🇧🇬

Понякога... преди зората нова да пукне,
преди да обяви светлината нов Днес,
едно “Добър ден, Минало” бърза да хукне
и спъва се в погрешната мисъл за теб.
В очите пресъхнали бликва вода, ...
1.9K 25

Наречи го инат 🇧🇬

И независимо от това, че разплаквах сезоните
през всичките трийсетина /и малко отгоре/ лета.
И без значение, че натежаваха плодовете по клоните,
а после се чупеха, уморени да размахват крила.
Единствено мечтите ми като прелетно ято отлитаха, ...
1.5K 22

Не ми говори за любов 🇧🇬

Когато пред вратата ми кучета чакат
и не мога да затворя тяхната паст
/тъй както не бих могла да спра вик сърдечен/...
Когато не часове, а сметки тиктакат
и не успявам да вкарам темпото в час ...
1.2K 25

Това не беше завръщане 🇧🇬

Това бе поздрав,
покана за разговор не написах.
Всички думи изгълтах отровно на екс.
Беше кимване,
/с което вероятно те слисах/, ...
1.1K 26

Не забравяй Луната 🇧🇬

Скрих се. Не искам да преча.
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно ...
1.2K 25

Вирус по мечтите 🇧🇬

Кабинетът за лечение на мечтите
беше изцяло решен в тюркоаз.
“Какъв е проблемът?” - докторът пита,
доволен, че в тюркоаз съм и аз.
Подадох му сбирка със моите стихове, ...
1.2K 23

Дишам 🇧🇬

Искам погледът ми да се изгуби в зеленото на листата,
да заровя мислите си в бездънното на небето,
да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,
а птичи глас нежно да гъделичка небцето...
Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето, ...
1.4K 22

Формална пулсация 2 🇧🇬

Ти
как си?
Типичен, банален въпрос.
Отсреща тя… се обърка.
Но в мен „к”-то копнее, ...
1.1K 26

Формална пулсация 🇧🇬

Ти
как си?
Формален въпрос.
Аз… не зная.
Но в мен „к”-то кънти, ...
2.1K 32

Майчино (Две) 🇧🇬

Защото те видях с небето нещо да говориш,
качила се на столче, с поглед впит в нощта.
Защото инатливо, упорито, крайно спориш,
неубедена и несигурна във свойта правота.
Защото си емоция зад сто железни паравана, ...
1.2K 18

Просторна, или... 🇧🇬

Протегнала ръцете си и хванала простора,
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана, ...
1.2K 20

С вятър в спиците 🇧🇬

И ти си тръгнал с този порив да ме плашиш?!
Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?
Нали съм най-любимият от твойте кочияши,
поспри за малко – да излъжем днеска ред е.
Нали са мои братя белите ти вятърни коне ...
1.2K 19

Нощ над града 🇧🇬

Познати булеварди, с познати светлини,
кръстосват непознати по нашите следи.
А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,
поели в две посоки, изгарящи от лед.
По улиците наши сияят сто луни, ...
2.5K 27

В мое удобство 🇧🇬

Намирам се –
В емоция да срещам себе си във огледалото,
а не магнит за твоето въображение... любов.
Прибирам се –
По своя мисъл топла във нощта, под одеялото, ...
1.2K 15