ЕДНА СЪЛЗА
Родена във дланта на тишината,
спусна се по сипеите на съдбата,
по улея на времето в мълчание,
прокапна истинска сълзата...
Стаена във заключено безвремие,
преглъщана в отключената пустота,
задъхана се спря и от вълнение
отронена във тишина... прокапна тя.
Във себе си надеждите събрала
със полетите на птичите ята,
докосна със дъха си синевата
и зазвъня във тънката трева.
И като бисер бял между мъниста
затрепка между ранната роса,
от слънчев лъч в зори докосната,
сълзата се превърна в светлина...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
