17 may 2007, 21:13

ЕДНА СЪЛЗА 

  Poesía
610 0 10

Родена във  дланта на тишината,
спусна се по сипеите на съдбата,
по улея на времето в мълчание,
прокапна  истинска сълзата...

Стаена във заключено безвремие,
преглъщана в отключената пустота,
задъхана се спря и от вълнение
отронена във тишина... прокапна тя.

Във себе си надеждите събрала
със полетите на птичите ята,
докосна със дъха си синевата
и зазвъня във тънката трева.

И като бисер бял между мъниста
затрепка между ранната роса,
от слънчев лъч в зори докосната,
сълзата се превърна в светлина...


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??