Една зимна вечер
Вървях по „Графа”, в зимна вечер. Късна...
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята,
протегнала дланта си костелива,
за хлебеца се молеше, горката,
засрамена, смирена, мълчалива...
Поставих във ръката и банкнота,
отминах я и шмугнах се във мрака.
А Негово Величество – Живота,
снижи се във ума ми и... заплака.
И стана ми неистово студено.
Усетих мравки в свитите си пръсти.
Обърнах се, тя гледаше към мене,
помаха ми с ръка и се прекръсти...
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
