Една зимна вечер

17.05.2014 г., 21:44 ч.

Поезия » Гражданска

341 0 3

Вървях по „Графа”, в зимна вечер. Късна...

Наоколо прехвърчаха снежинки...

И жална гледка погледа ми блъсна:

Една женица просеше стотинки.

Забила поглед долу към земята,

протегнала дланта си костелива,

за хлебеца се молеше, горката,

засрамена, смирена, мълчалива...

Поставих във ръката и банкнота,

отминах я и шмугнах се във мрака.

А Негово Величество – Живота,

снижи се във ума ми и... заплака.

И стана ми неистово студено.

Усетих мравки в свитите си пръсти.

Обърнах се, тя гледаше към мене,

помаха ми с ръка и се прекръсти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.