Животът ни следи, подвежда
и зъби се подобно куче
в очакване на следващата жертва,
на смирение да я научи.
Пълзиш на колене пред него
срещу разпенената му паст,
към радостта надничаш бегло
с надеждата да стигнеш и до там.
Едно безумие се ражда
надвие ли в борбата с теб.
Докопа ли те с тежката си лапа
не виждаш смисъла "напред"
Но пак онази мъничка надежда
ти дава сили да вървиш
и в пътя те напред повежда
нашепвайки:"Ще издържиш"
© Росица Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
