Диана (Добромира Николова) Диана (Добромира Николова)
36
Jan 4, 2006, 9:48 AM

Едно дете така тъжи

  Poetry
1.6K 0 5

Едно дете така тъжи

и пише с болка скъпи татко...

Дано прочетеш някога тия редове!

Онази страшна нощ аз още помня- а ти?

Когато ти удари мама,

скарахте се и си тръгна.

Аз тичах след теб и виках,

а ти дори не се обърна.

Защо?

Не съм ли твоя дъщеря?

Нима не ме обичаш?

От него ден живота ми се промени,

а мама всяка вечер плаче...

Защо не се върна?

Вече е късно, нали!

Всеки живее живота си,

а мен ме боли,

но нищо такъв е живота и

аз ти прощавам все пак си моят

татко!!!

 

2002 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромира Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0