Едно дете така тъжи
Едно дете така тъжи
и пише с болка скъпи татко...
Дано прочетеш някога тия редове!
Онази страшна нощ аз още помня- а ти?
Когато ти удари мама,
скарахте се и си тръгна.
Аз тичах след теб и виках,
а ти дори не се обърна.
Защо?
Не съм ли твоя дъщеря?
Нима не ме обичаш?
От него ден живота ми се промени,
а мама всяка вечер плаче...
Защо не се върна?
Вече е късно, нали!
Всеки живее живота си,
а мен ме боли,
но нищо такъв е живота и
аз ти прощавам все пак си моят
татко!!!
2002 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромира Николова Всички права запазени
