Трагедията с радостта вървят
в един живот, в един отрязък време,
различно само в земния ни път,
но обобщително - като поема.
И трябва просто да се издържи.
Да пази Бог от много тежки травми.
Обичам красотата да кръжи
и да разпръсква битие без драми.
Не е най-висша нашата Земя,
но, ако просто много я обичаш,
ще се завърнеш пак в благодатта,
дори и в друг живот пак да го сричаш.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
