Jan 11, 2014, 8:57 PM

Едно момче 

  Poetry » Love
664 1 0

 

Едно момче със слънчева усмивка,
със буен нрав и храбро сърце.
Опитва всичко от живота,
гребе с две ръце.

И няма кой да го уплаши,
и няма кой да го спре.
Той в рая и във ада е празнувал,
вкусил е всички блага и грехове.

Когато падне, се изправя,
не чака да му подадат ръце.
Когато плаче и страда,
взима кърпичка и трие носле.

Човек ли е не знам?
Понякога го виждам в синевата...
надбягва се със вятъра,
а щом му омръзне отново слиза на земята.

© Миглена Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??