Jan 11, 2014, 8:57 PM

Едно момче

  Poetry » Love
886 1 0

 

Едно момче със слънчева усмивка,
със буен нрав и храбро сърце.
Опитва всичко от живота,
гребе с две ръце.

И няма кой да го уплаши,
и няма кой да го спре.
Той в рая и във ада е празнувал,
вкусил е всички блага и грехове.

Когато падне, се изправя,
не чака да му подадат ръце.
Когато плаче и страда,
взима кърпичка и трие носле.

Човек ли е не знам?
Понякога го виждам в синевата...
надбягва се със вятъра,
а щом му омръзне отново слиза на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...