Едно подаръче наум
На пазарчето – хора и врява,
и мартеници, и шум.
А Слънцето им подарява
нещичко свое наум.
Минавам и се позабавям,
с бастунчето леко: чук, чук!
Слънце, недей ме забравя -
душата ми още е тук.
© Райчо Русев All rights reserved.
На пазарчето – хора и врява,
и мартеници, и шум.
А Слънцето им подарява
нещичко свое наум.
Минавам и се позабавям,
с бастунчето леко: чук, чук!
Слънце, недей ме забравя -
душата ми още е тук.
© Райчо Русев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...