Едно рулетно завъртане
Разкъсаха се стаите във сенки.
Надраскан вятърът просъска.
И вазите се пръснаха от сухост.
Пианото по дланите дълбае лудост.
Фалшиви ноти пръстите обличат.
Фалшиви пръсти лепкаво ме търсят.
Тежко. Рязко. Малодушно.
Обесиха религиите във икони.
На татко благословията пръст е.
А чичо... ми е първи.
Последното от мама клетва.
Достигам. Истина. Мръсно е.
Безлуние. Уличност.
Искат... Хапят. Плюят. Късно е.
Днес ми е ден за изтриване.
Гума...?!
Разранена пролет. Прагове.
Бездумие. Нахалост. Спусък.
Мишените... живи са.
Живите диша(т)ха.
Глътки, наздравици инсценират.
Разлятото, очите пият.
В качулката крясъци шия.
Крия. Белег във белег. Присъствие.
Ужас.
Той не ме носи в себе си.
Аз нося и двама ни.
Част първа
Афиш. Кадър. Илюзии. Копи. Пейст.
Част втора
Он-лайн. Разрез. Ембрион. Абсцес.
Край
Игла. Дозировка. Епитафия. Ген.
Некролози прелистват вратите.
Съседите пият ракия
- „Татко?!".
Обръщат се всички без него
А ако, мама я има...
Ако ги имаше майките.
Ако ги има... навреме.
Късам. Връзвам. Пристягам.
Въпрос:
Какво е да те нямат след имане -
има ли чувства за взимане?!
Родих се Лолита.
По обич. От обич. За обич.
Светът на босо в копнежи се влюби.
А ти... и ти.
Рисуваш. Преглъщаш. Поглъщаш.
Попиваш. Дописваш.
Разкажи им.
Била съм.
Бяла.
Черна.
Не съм.
Обичай ме.
Само.
Понякога. В някога.
Време за време.
Куршум. Рулетка. Завъртане. Цел.
И сините лястовици имат оръжия.
И сините лястовици затварят децата.
И сините лястовици имат деца,
които познават синьото
от близо... по-близо,
стига. Достатъчно!
Сирени. Копчета. Ципове. Ръце.
Кабините са винаги препълнени от „ало"
Слушалките са мокри и въздишат.
Дознателят отказва пушенето с дъвки.
Алкохолът, със цигара. Принцесите с принцове...
На Русе му е гадно, че го има светофара.
Че на чалгата, музика казват.
Че лица симулират инстинкти.
А цветовете се късат със зъби.
Че на нея, на 15, "мамо" и викат.
Че бащите утоляват
(не само със поглед)
сухата жажда по момичето
на свойто момиче.
А мама...
мама колосва усмивки.
Че те плащат, тя взима.
Мелница. Кръстовище.
Надолу. Горе. Някъде. Никъде.
Изгрява.
Моя е.
Танцувам.
Днеска съм Мая.
А ти
„Пусни ме в... себе си"
Не мога.
Аз нямам мен.
А Мая?
Умира в косите ми.
На пода. Отрязани. Къдрави.
Полирани. Гладки. Сълзите ми.
Отвътре всичко е смисъл.
В очите ми - Небе. Вали. Сухо. Чисто.
На Русе дъхът като нож е.
Сутрин луните разпаря.
И пътят без изход е улица
с цветя на 13 и чисти ръце
за пречупване.
Рулетно завъртане.
Без цвят, без име, лице.
Просто белег.
23.
За разсъмване.
© Киара All rights reserved.
