Кiara
182 results
Псевдоним за „бил”.
Две крачки назад.
Удобен синоним за
тази близост няма.
Спелувай ми назаем ...
  590 
Да изфабрикуваме
дом.
Посредством отричане.
Отпечатък на думи
в празнотата на имане. ...
  597 
Когато ги разши
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли
последния ми апостроф ...
  597 
Думите...
Една от три ще ме улучи.
И после пак ще бъда същата.
Мишена -
в истинския смисъл ...
  731 
Къде отиваш,
а можеш ли..
да мога,
мога
много за далечните ...
  883 
Оскъдно пълнят шепите
си с думи.
И с адажия.
И после искат да им вярваш.
*** ...
  1463 
Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал, ...
  911 
Сам да си
е винаги със две транскрипции -
една за другите,
една за мене.
Пътеките са ...
  778 
Очите ми са
силно празни
за следите.
И рамото
е напластена рамка ...
  770 
Когато нещо си отива,
небето притъмнява като помен.
Наместо облаци,
умират самодиви,
венчани ...
  938 
Някъде там ти оставих
деня си.
Един револвер вместо думи.
Твърде сложно об(г)ръщам
този часовник ...
  931 
Не ме пришивай с ореолите.
Безризна съм.
И камъните във душата
беля си
преди вечерята ...
  1013 
Трудно казваш сбогом.
Ръцете ти са пепеляво
пръстенни.
Оскъдни в сърцевината
си. ...
  751 
Тя идва рано. В късното.
Във нея времето
е кръгло като сфера.
Повторена отвътре,
за да е ...
  772 
Има нещо...
в този дъжд.
Не е спирал.
И тежи на небето
подобно на кръст, ...
  952  12 
Въпреки двете страни
-
този сребърник,
най-правата гънка
от онази страна, ...
  1203 
И след като всичко завършва със
“dear”.
Не питам.
Не зная .
Не искам. ...
  912  11 
(бих искала)
Да тапицирам мислите си,
които гласно изфабрикувах
по коленете на сините си токчета
в онази ликуидна сутрин. ...
  820 
За онези пиеси
с позиращи мисли.
С червило назаем.
С лица
за премисляне. ...
  1252 
Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...
  752 
След времето, в което те проходих.
И беше болка от орисване.
Зад кулите под белите комини.
Сред черните огнища - на сърцето ми.
По релсите обратно превъртени. ...
  863 
След всичките заглавия
остана ли ни време
и колкото и трудно да е
по себе си отчупените думи
да прелистим... ...
  979 
И тази сутрин Чарли
е пейзажът на моста.
Чарли е декември.
Но бос и с износени чувства.
Преекспониран отвътре. ...
  1235  10 
Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели – ...
  983 
Не ме разказаха.
Подписаха.
На четири сгънаха.
Прибраха в плик.
Изпратиха. ...
  970  11 
„Nowhere” е някъде тук.
В ритъм „and blues”…
Където блусът
е повече „blue”
от мелодия ...
  1017 
Имало едно време
в рамките
на най-лилаво,
сините,
спираловидно, ...
  992 
Да поговорим любов.
За пестеливите дни
след следите ù.
Епитафия с восъчни мигли,
пламъчно узрели в сълзите. ...
  829 
Отвън навътре.
От маските до пулса.
Римувам се да нямам.
Реквиеми.
* * * ...
  949 
Ще бъда една втора.
Ще искам по три.
Но в пъти няма да меря.
Взел си, каквото и дал.
И, да… искам! ...
  788 
Дали всички слънца
са черни,
както очите на просяк,
когато умират.
А времето, ...
  716 
Начесто чупих сърцето ни.
Огледални късове страх.
И заобичах до сол
да събирам. В очите.
Ожулени сенки ...
  845 
Части от небе.
Прегърбени във пиедестали.
На камъни ръцете ни.
Събират се в грамади.
Под купчините, ...
  717 
За онези рози ще ти пиша.
Нечервените.
И за миговете
в целофан.
Поредните. ...
  857 
Ти го знаеш.
Защо се повтарят. Крилете ни.
И толкова много истини
във други очи
потърсили пристани, ...
  1062  12 
Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване. ...
  895 
Майко,
предскажи им.
Аз съм Алената.
Аз съм... Той.
Преиграна. ...
  815 
Той може да лети...
Тя може да блести...
вече.
Тя...
Следзалезно ...
  714 
Не спя. Очите им,
очите ми
прелистват огледално.
От ляво съм.Двусмъртна.
Последен ред. ...
  791 
Вали портретно.
Не (въз)диша.
Вятъра къса.
И... не обича.
Догорчава й ...
  1093 
Random works
: ??:??