Когато тръгнеш някъде на път,
спомни си ти за онзи път,
когато беше двадесет годишна -
млада, луда, енергична
и всичко беше "по така".
За онзи град със крепост, кули и река.
За момчето с черните очи
и танци луди до зори.
Спомни си!
И когато нещо трепне в теб,
усмихни се! Затвори очи!
И всичко в миг ще отлети.
© Виолин Асенов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
