Jul 3, 2010, 10:40 AM

Едно време

  Poetry » Love
935 0 0

Когато тръгнеш някъде на път,
спомни си ти за онзи път,
когато беше двадесет годишна -
млада, луда, енергична
и всичко беше "по така".
За онзи град със крепост, кули и река.
За момчето с черните очи
и танци луди до зори.
Спомни си!
И когато нещо трепне в теб,
усмихни се! Затвори очи!
И всичко в миг ще отлети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолин Асенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...