Jul 17, 2008, 10:40 AM

Еднопосочно

Poetry » Philosophical

820 0 15

Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя...
Потръпвам с порив на вятър,
развял и тополи, и брястове.
Като море, огъващо вълните,
като ухание в мираж собствен,
привкус - тръпчив и тежък,
със жилка хем сладка, хем горка.
За енти път талазно се връщам,
с рамене тихо, жално потръпвам.
Вселена в мълчание, единствено,
миг преди всичко да глътне,
тъмна сянка дърветата,
с походка на човек обречен...
Политат глухарчета писмоносци,
с завърнати сълзи предсмъртни,
хем тъжни, хем шепотно гръмки.
Връщане нямааа...
Изкачвам планини златни,
вкопавам се в легенди тайни,
с необяснимо великолепие,
без формалности, без нелепости...

Поспря се слънце, огледа се -
повърхност спокойна и бледа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Нестандартна, пълна с размисли!...С обич!!!

2008-07-19T13:36:39+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Едно глухарче кацна и при мен
целунах го и после ти го върнах.
Със пожелание- писмо от мен
да не изгубваш светлата си дързост...

2008-07-18T22:20:13+03:00
Aneta_kz (Анета)

Поздрави и от мен, Мариолче!

2008-07-17T22:46:27+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

много хубав стих,Мариола!!!!
поздрав вълчи!!!

2008-07-17T22:22:45+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

такъв е животът...хубаво...!
с обич, Мариолче.

2008-07-17T21:05:57+03:00