Еднопосочно
Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя...
Потръпвам с порив на вятър,
развял и тополи, и брястове.
Като море, огъващо вълните,
като ухание в мираж собствен,
привкус - тръпчив и тежък,
със жилка хем сладка, хем горка.
За енти път талазно се връщам,
с рамене тихо, жално потръпвам.
Вселена в мълчание, единствено,
миг преди всичко да глътне,
тъмна сянка дърветата,
с походка на човек обречен...
Политат глухарчета писмоносци,
с завърнати сълзи предсмъртни,
хем тъжни, хем шепотно гръмки.
Връщане нямааа...
Изкачвам планини златни,
вкопавам се в легенди тайни,
с необяснимо великолепие,
без формалности, без нелепости...
Поспря се слънце, огледа се -
повърхност спокойна и бледа...
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя...
Потръпвам с порив на вятър,
развял и тополи, и брястове.
Като море, огъващо вълните,
като ухание в мираж собствен,
привкус - тръпчив и тежък,
със жилка хем сладка, хем горка.
За енти път талазно се връщам,
с рамене тихо, жално потръпвам.
Вселена в мълчание, единствено,
миг преди всичко да глътне,
тъмна сянка дърветата,
с походка на човек обречен...
Политат глухарчета писмоносци,
с завърнати сълзи предсмъртни,
хем тъжни, хем шепотно гръмки.
Връщане нямааа...
Изкачвам планини златни,
вкопавам се в легенди тайни,
с необяснимо великолепие,
без формалности, без нелепости...
Поспря се слънце, огледа се -
повърхност спокойна и бледа...
© Мариола Томова All rights reserved.
