Ефимерно
по"Малкият принц"
Не се отказвай
от въпросите зададени -
питай
и отговор искай!
Ако пред себе си
само вървиш,
далече ли стигаш?
Ако в кафенето душно
дремеш,
ако в локал,
наведен над чаша скоч,
леда облизваш,
не е ли, за да забравиш,
че те е срам?
Не са ли ефимерни
приятелите от детинство?
(тъжно е приятел да забравиш,
с когото залеза си гледал)
Ако позираш,
ако си суетен,
ако в хермелини
се обличаш
и възхищение изискваш,
значението за теб
какво е?
("Само странно...")
Само странно е
звездите да броиш,
в банка да ги прибереш,
а около теб
тъмнината непрогледна да е...
Не плачи,
когато розата твоя
една е -
тя е твоята роза,
нея си поливал,
опитомил...
("...ти си отговорен
за твоята роза...")
Пий вода от чистия извор,
длъжен си да го намериш,
ако със сърцето търсиш!
("... водата на сърцето помага...")
Да събудиш
кладенци заспали,
с чекрък и въже -
от време оно,
музиката им да чуеш,
родена от усилията
на ръцете твои.
Отвори сърцето си,
защото
("... жаден съм, тъкмо за тази вода...
дай да пия...")
Щом доброто със сърцето
виждаш - опитомен си!
© Дима All rights reserved.
