СОЛАР
224 results
Някой броди
в душата ми,
валят белези
на тихо обичане -
пътуване по извивките ...
  157 
Този дъжд... плиска се в минорен звук,
удря по перваза, брули цветни листи -
падат -
ударени, наранени,сякаш унизени...
Този дъжд - мокро. ...
  193 
Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...
  494 
Тази сутрин - енигма е,
като аромат на магнолия -
слагам зелените си очила,
а е тихо и пропадаш
в отровения, които само се шепнат... ...
  360 
Юли –
сякаш под сурдинка
с въздишка се плъзва тиха лудост –
какво опулено небе и
усукана свобода в адския ден... и ...
  352 
... толкова гола в поезията -
любов, скръб и самота, жажда -
животът ми - камино - лятото в бяло
зимата - в черно,
камино в цвета на изгрева и залеза, ...
  430 
Ти целуваше очите ми
преди да заспиш,
знаеш –
там се настанява любовта...
а сутринта пак се ражда ...
  339 
Красивата дреха усеща
еуфория –
глътка милувка от тъмна кожа,
червена роза, скрила
бодлите си в скитащ сън ...
  368 
Усещане за познат,
усещане за обичане – монохромно,
а после цветно,
с нюанси, които обичам –
цветовете на изгрева и залеза. ...
  382 
Душата ми,
водно огледало –
при най-малък полъх
ще се разлюлее,
но е мараня – ...
  407 
Мним силует протяга ръка
в съня ми –
ти ли си?
Картината разлива откъсната
тъга – ...
  330 
... А има желания, които цял живот
те преследват
и все не намираш трамплин.
Хвани ме за ръка,
не ме пускай, ...
  397 
Ухае на вино,
мед
и тъжна писукаща обич.
Разкопчана риза
и тръпнеща гръд.. ...
  505 
билков аромат
вдишват ноздрите
бяла пара близва
лицето
жената в бяло - ...
  427 
Глътка милувка са
...очите ти –
гледаш,
докосваш,
обсебваш ...
  403 
... а облаците
се обаждат
кресливо
светкавично
гръмовито ...
  339 
Вървя през лятото
с бялата си дреха
и ми е вкусно.
Оставям се то да ме положи
на вълните си - ...
  680 
уличното платно
вещае буря
огъва се фалцета -
думи
мегафон и ...
  405 
искам живота си -
утрото
булеварда
погълнал аромата
на липи ...
  347 
можеш ли
с намигване
залеза
до мен да свалиш
да затрепти ...
  440 
едно кътче
незаето останало в душата ми
е
с мирис на спокойствие -
там ухае на вятър ...
  393 
Завиждам, че можеш да си позволиш
да посетиш места
с вечните неща и да ги видиш в оригинал.
И мен ме привличат покоя, багрите, размислите,
които предлага една галерия или стара църква. ...
  1101 
Разкажи за
оня храм и
мъждукащата светлина...
защо привлича това място -
с карнавал на показна суета, ...
  401 
съчиних те от най-красивата тъга
шептя те
изрича ли някой името ти като мен
Хубаво е да си наблизо...
* * * ...
  484 
Докосвам с пръсти острието
на играта -
кротка емоция,
безсмислено красива,
възхитително безсрамна... ...
  641 
Класика - като в картина 5
на Полък - смесица
от разноцветни пръски - жълти,
червени, ръждиви, тук-там криволици,
без четка, захвърлени върху платното - ...
  536 
Беше хубава, даде ми
здраве, чувствена поезия...
сега писука тъжно - отиде си...
Новата вече ухае на вино и мед.
Чаках я с разкопчана риза - ...
  413 
"... има нещо повече от нещата,
които виждат очите ни..."
Ричард Бах
Пясъчният бряг - място за размисъл след падане...
разкъсва те болка от удара - ...
  501 
***
Той беше Георги.
Тук го оставих преди време.
Тук идвам...
Охлювче намирам ...
  417 
***
На много градуси е лятото
лениво
топло
жълто ...
  548 
***
Самотен лист
далеч от гнилостта и развалата
смело се държа на клона...
подгони го тя ...
  553 
още си
като сакрална чаша вино
в един залез
на угаснал оранж
в косите... ...
  623 
птици излитат в различни посоки
едно и също обещават
след тях се ражда
утро -
плъзва се като люспа ...
  474 
тръгна преди мен
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо ...
  587 
с любовта ми трудно се диша
а ти познаваш моите граници
искам много
и много давам заради една
улица с упойващи липи ...
  770 
тя е глътка старо вино
все чува звън
на кристал...
обича гъдела
на дъжда - ...
  548 
Плъзна се
по онази откъсната картина.
Помниш ли?
От морето излезе полугол,
със ситни пръски навсякъде, ...
  522 
обърна се
безока тъга
потърси коледен пост
за пречистване -
изтрити белези на тихо обичане - ...
  689 
люшват се бронзови езици
в ситен камбанен
звън
забравили
крилата на ангели ...
  570 
вградено око в стаята оставям
и ябълки
преглъщай ме и чакай -
бъди търпелив
уханието твое ...
  558 
Random works
: ??:??