Jun 18, 2012, 10:20 PM

Егоистично 

  Poetry
609 0 4

Изгубих си ревностно пазена тайна –

каишката тихо прегриза.

Моята тайна не беше случайна –

не я демонстрирах отблизо.

 

Тъмнее потаен остатък от залеза –

свидетел на всичките бягства.

И май че видях как небето подпалено

сякаш реши да злорадства,

 

погледа ме втренчено, дълго и тягостно,

после запали лулата си.

Блесна светкавица, блесна ми тайната –

бясна, безсилна в тъгата си.

 

Моята слабост не беше такава -

сега се държи неприлично...

Май уморена е  моята слабост

от криене, страх и каишки.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??