Казват, че когато се родим
душата ни е като лист хартия-
бял и чист, и невредим.
По моя живота рисуваше с тиня.
Изцапа го още в невръстни години
и пишеше само сълзливи истории.
Сееше в мене от болка градини
и кълцаше плът от душата на порции.
Живота ме беше избрал по погрешка.
Осъждаше дните да тлеят в огнища.
И гледайки как се погубвам, с насмешка
отново безмилостно мачкаше листа.