Казват, че когато се родим
душата ни е като лист хартия-
бял и чист, и невредим.
По моя живота рисуваше с тиня.
Изцапа го още в невръстни години
и пишеше само сълзливи истории.
Сееше в мене от болка градини
и кълцаше плът от душата на порции.
Живота ме беше избрал по погрешка.
Осъждаше дните да тлеят в огнища.
И гледайки как се погубвам, с насмешка
отново безмилостно мачкаше листа.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
