Ех, на тодоров ден, на кушията
Ех, на тОдоров ден, на кушията,
да ми скокне Тодора на шията!
Да забие във хълбока шпори
и в кушията да ме пришпори!
Как - притиснал й в длани бедрата,
ще препусна в галоп по земята!
И от гордост дори ще зацвиля:
че ме язди не проста хлапачка,
а ме язди изкусна ездачка!
И ще бъда щастливец, защото
после аз ще я яздя в леглото!
*******
Това не са звездички, а сълзички!
В Кратунци имаше една Тодора
и второто й хоби - на момата -
подир поезията, бе ездата.
Но вече три години как замина
и язди, и я яздят във чужбина!
____
Стихотворението, без допълнението след звездичките, е написано (и пуснато) през 2005.
© Ангел Чортов All rights reserved.
