Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем,
ще се посмеем, после ще заплачем.
Ще завали. И без дори да разберем
ще продължим... Преди това обаче,
ще трябва спешно да превържем
със прошка старите и болни рани
и да излезем от уютната окръжност
на навика, защото там ако останем, ...