Ежедневие
Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем,
ще се посмеем, после ще заплачем.
Ще завали. И без дори да разберем
ще продължим... Преди това обаче,
ще трябва спешно да превържем
със прошка старите и болни рани
и да излезем от уютната окръжност
на навика, защото там ако останем,
ще отлети спасителната мисъл:
"ще дойде време, да, ще дойде!",
дори по навик няма да си липсваме,
а окръжността ще е пробойна,
с която от безсилие ще оправдаваме
от скука посивелите си истини...
Ще спра за миг, но няма да остана,
защото тук отдавна не е пристан.
Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи...
Не искам вино. И мълчим. Мълчим
под погледа на невъзможна близост.
© Даниела All rights reserved.
