Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Nov 12, 2010, 2:56 PM

Екс витро

  Poetry » Love
1K 0 23

Нежен вулкан. Благодатна пустиня.

Сянка на слънце. Тунелна зора.

Обич от Нарцис. Рубинено-синьо.

Бял егоизъм. Небе в пещера.

 

Всичко във мен е такова, каквото

никога няма да бъде без теб.

Ти презачена екс витро живота ми

и прероди старостта ми в дете.

 

Счупих се, пръснах се в атоми луди,

взех от Големия взрив радостта,

станах Вселена с безброй пеперуди,

пърхащи трепетно над нежността.

 

Мое момиче. Безбожна богиньо.

Ангелски земна. Със тебе горя.

 

Нежен вулкан. Благодатна пустиня.

Сянка на слънце. Тунелна зора.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • elenasim1 (Елeна)
    elenasim1 (Елeна)
    Поздравления!
  • Уенди (Бианка Габровска)
    Уенди (Бианка Габровска)
    Напълни ми душата отново! Стихотворението ти е всеобхватно, такава, каквато е и любовта ти!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Аплодирам те с възхищение, толкова много нежност блика в теб!
  • ellyst (Ели)
    ellyst (Ели)
    Искам и на мен да ми напишат такъв стих. Чудесен е - чувствен, топъл, щедър.
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Роси (rozita), ти ме правиш двойно по-щастлив!
    Ани, трогнат съм, че си се сетила за тези думи!
    Жулли, радвам се, че поетеса като теб е тук!
    Благодаря на всички, които прочетоха това!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0