Ела
Ела в живота мой.
Ела и погали разпелините ми от вятъра коси.
Ела и избърши сълзите, които се стичат тъй дълго от мен.
Ела и стопли премръзналото ми сърце.
Ела и допри се до мен.
Ела и не си отивай.
Остани тъй дълго, колкото си пожелаеш в живота мой.
Отварям ти вратата на сърцето си и те каня да направиш първа крачка ти.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
