Ела
Ела в живота мой.
Ела и погали разпелините ми от вятъра коси.
Ела и избърши сълзите, които се стичат тъй дълго от мен.
Ела и стопли премръзналото ми сърце.
Ела и допри се до мен.
Ела и не си отивай.
Остани тъй дълго, колкото си пожелаеш в живота мой.
Отварям ти вратата на сърцето си и те каня да направиш първа крачка ти.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
