Ела

Poetry » Love

908 0 0

Макар след дълго време,

заявявам аз без срам.

Ела, любов, вземи ме,

от мен всичко ще дам.

Забравям всички задръжки,

забравям и за почтеността.

Сграбчи ме с ръцете си мъжки,

разкажи ми любовната игра.

Ела, любов моя, ела,

нощта нас зове.

Впусни се в любовна атака,

учести пулса на моето сърце.

Пролетното момиче

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0