Ела, любов при хората
Аз търся радостта във този свят,
аз търся щастието непрестанно,
аз търся и се взирам да открия любовта,
но тя не идва и е тъй печално.
Аз плача мълком, страдам всеки час,
сърцето ми е пълно със копнения,
очите ми като два извора блестят,
но никой тях да ги избърше не посегна.
Любов, къде си? Няма те. Защо?
Защо избягваш толкова човеци?
Защо не сгрееш техните сърца?
Защо не пресушиш сълзите клети?
Любов, ела при хората, ела!
Недей да ги отбягваш ти, защото
без тебе те са мъртви същества,
без тебе те са каменни човеци.
Ела, любов, при хората, ела!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
