Ела тогава
Когато се сбогувам със нощта,
а утрото е в бледа пазва скрито,
когато полусънно из града,
проплакват две спирачки на таксита.
Когато в седем късото кафе
е с дъх на есен и тъга незрима
по лятото – усмихнато хлапе,
със рус перчем и светлосиньо име.
Припев:
Ела тогава, ела тогава, ела тогава при мен, ела тогава...
Когато пак танцува самота,
когато птици пролетта сънуват,
когато в уморените стъкла
дъждът безцветни улици рисува.
И гларуси, когато с крясък луд
във дисонанс балада морска свирят,
когато огънят е шепа студ,
забравил за искрящата си диря.
Припев:
Ела тогава, ела тогава, ела тогава при мен, ела тогава...
Когато любовта е стар албум,
с радост пълен, но уви, излишен.
Когато вятърът е просто шум,
усмивката, когато е въздишка.
Когато в чаят ми расте луна,
чупливо крехка, но неуязвима.
Когато съм дете, макар жена.
Когато плача на испанско кино.
https://www.youtube.com/watch?v=-zq-tlhOhL0
© Даниела All rights reserved.
