Елдорадо
В джунглата от мрачни мисли
проправям пътя си с мачете
след мен надеждата отломки чисти
вярата пред мене ярко свети.
Така вървя с години
и търся призрачното Елдорадо
не златото, а щастието скрито в него
едно предание тръпнещо, чудато.
Срещнах те Любов, принцесо моя,
влюбих се, поисках те, но ти прошепна:
"Щастието намери в града от злато
тогава аз ще бъда саво твоя".
Просеките миналото с бурени покрива
но аз вървя и знам, там е Елдорадо
Отчаянието ми шепти, иска да ме спира
но щастието ще намеря, дори и не богато.
Септември, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
