Елегия
Елегия
/ или за последните българи /
За Вас не ще се пеят нивга песни,
Историята гузно ще мълчи,
за повечето ще сте просто грешници,
за нас пък може би – светци.
Останахте в земята си изстрадала
не, не кураж ви липсваше, а тъй
решихте просто, че не е заслужила
да срещне сам-самичка своя край.
Заминаха децата ви далече
и не говорят вече българската реч,
комините ви пушат тъжно вечер,
неоседлан е конят, конникът без меч.
Не сте ги спрели, знаехте, не бива,
в живота всеки сам си е избрал
къде, с кого и за какво отива,
какво е искал и какво създал.
И все пак вечер, тъжни и самотни,
със трепет вслушвате се в пътната врата,
и снимките душиците ви стоплят
на внуците със чужди имена.
© Христо Паничаров All rights reserved.
