Елен
Тази сутрин ми е едно финландско
и ще тръгна със снегоходките
след елена тъжен на класиката.
На лов, може би.
Може би на разходка.
Понякога ще почивам.
Ще отпивам от водката за загряване,
вцепенен от изящния скреж на красивото
и ужасната близост
на вероятното.
Този елен е тъжен, понеже
винаги стрелят по него с понятия.
И със гнетящия страх, че силуетът му
може завинаги
да изчезне в мъглата.
И отиваме с него все по на север,
а северът не е въпрос на разбиране.
Тук преследвач
и преследван
в едно облаче дъх се сливат.
И виждам зад себе си сянка от някой
вървящ със милост или жестокост
до своя полюс или обратно...
На лов, може би.
Може би на разходка.
© Арни Сутиайнен All rights reserved.
