Ember
От днес нататък вдъхновението го няма,
няма вече нищо, за което да ти кажа.
Навън е светло, а в сърцето ми-войната
два гласа в мен враждуват и не искат да се спрат...
Сега те няма... И мен ме няма също...
Твоите следи ще отекват във снега;
очите ти - те ще гледат пак могъщо,
но, уви, ти няма да си тук сега...
Сестричке моя, вече трети ден
не мога да се примиря с това,
че теб те няма... Няма те до мен;
повече от всичко искам да умра...
Сестричке моя-пламък... малка Ембър,
днес още лея сълзи подир теб.
В очите ти прочитах: "warm and tender",
а сега не виждам и своите очи...
© F. G. R. All rights reserved.
