Братче малко,
братче сладко,
с тази рижава глава,
зная, мислиш някоя беля.
Кака много те обича
и морковче те тя нарича.
Тати с усмивка ти пленяваш
и целувчици раздаваш.
И в градината голяма
Емчо е дивак за двама.
На Емси всичко се прощава,
щом с усмивка ни дарява.
01.06.2007г.
© Симона Костадинова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
