Oct 23, 2015, 9:42 AM

Емигрант

  Poetry » Civic
467 1 0

                                                    

                                                            Емигрант

 

Да се чувстваш емигрант ти

в своята държава днес,

да не си спокоен за хляба на близките си

и да работиш и през деня, а и нощес.

 

Страната си красива аз обичам,

в вечна вярност и се вричам.

Тук са родени, тук растат моите деца,

това ли ще е примера ми отсега.

 

Да изоставя всичко мило, родно,

защото на някого така му е угодно.

 

Не съм избягал, не съм емигрант,

да забравил съм какво е ресторант,

и боря се за хляба всеки ден,

аз съм Човек, българин обикновен.

 

Много хора заминаха знам,

поеха в друга посока.

Обръщат глава, в очите им плам,

"другите" изпратиха ги там.

 

Не са ли и те българи като нас.

Защо е тази алчност и жажда за власт?

Нали там, където отиваме всички,

няма къщи, коли, жени и парички.

 

Не няма аз да стана емигрант,

макар да казват имал съм талант.

Ще остана и ще се боря в страната си родна,

това е истинска постъпка благородна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...